Мярка 12. Плащания по Натура 2000 и Рамковата директива за водите

Правно основание:

Мярка „Плащания по Натура 2000 и Рамковата директива за водите“ се прилага в съответствие с чл. 30 от Регламент (ЕС) № 1305/2013.

Изискванията за спазване на кръстосаното съответствие са в съответствие с чл. 93 на Регламент (ЕС) № 1306/2013.

Териториите, попадащи в общоевропейската екологична мрежа Натура 2000, се определят в съответствие с две основни за опазването на околната среда директиви на Европейския съюз – Директива 92/43/ЕЕС за запазване на природните местообитания и на дивата флора и фауна (наричана кратко Директива за местообитанията) и Директива 79/409/ЕЕС за съхранение на дивите птици (наричана кратко Директива за птиците). Изискванията на двете директиви са отразени в българското законодателство чрез Закона за биологичното разнообразие (ЗБР), приет от Народното събрание през август 2002 г. с последни изменения от 26.07.2013 г. Според него в страната тези места се обявяват за защитени зони като част от екологична мрежа Натура 2000.

Рамковата директива за водите 2000/60/ЕС е изцяло въведена в националното законодателство, като почти всички изисквания на директивата са отразени в Закона за водите (ДВ, бр. 67/27.07.1999 г., с последни изменения в ДВ, бр. 103/29.11.2013 г.). Близо 75% от дължината на реките в страната са в състояние, което отговаря на нормираните показатели за добро качество на водите. Съгласно Законът за водите, плановете за управление на речните басейни са разработени и одобрени от МОСВ на 22.03.2010 г.

Общо описание на мярката:

България е страна с изключително богато биоразнообразие и е на второ място в ЕС по процент от националната територия, която е в Натура 2000 (33,34%).

Към края на 2013 г., броят на определените защитени зони от мрежата Натура 2000 в България, съгласно Директивата за птиците е 119 с обща площ 2 267 624 ха (22,7% от територията на страната), а броят на определените защитени зони съгласно Директивата за местообитанията е 233, с обща площ 3 330 101 ха (30% от територията на страната). Предложените зони за България се оценяват като достатъчни по отношение на представителността на видовете и местообитанията.

Към момента са изготвени проекти на планове за управление на пет от обявените защитени зони, които се очаква в най-скоро време да бъдат одобрени.

Мярката ще допринесе за опазване на биологичното разнообразие в България чрез опазването на видовете и местообитанията в естествената им среда (in situ). Освен това ще доведе и за намаляване на емисиите на опасни вещества във водите; за подобряване опазването на водите в качествено и количествено отношение; за осигуряване устойчивото използване на водите; за допринасяне за контрола на трансграничните проблеми с водите; за опазване на водните и земните екосистеми и влажните зони, зависещи директно от тях; за опазване и развитие на потенциалното използване на водите на Общността; за осигуряване на снабдяването с питейна вода на населението.

При наличие на забрани и ограничения за земеделска/горска дейност в плановете за управление на защитените територии по Натура 2000 и в плановете за управление на водните басейни, земеделските/горските стопани ще бъдат компенсирани за направени разходи и пропуснати ползи.